къщичката на хината

-Еми.. не.. -каза хината и леко се приближи към хидан.

Хидан се усмихна леко си разкопча робата като поглердна яката и каза:

-Права си няма нищо..е както и да е ..

-Няма нищо..така е..само дето още имаш малко сметана на ухото.-каза хината и леко захапа ухото н хидан.

Хидан каза:

-Щом имам сметана защо ми хапиш ухото..

Като се обърна погледна Хината и каза:

-щЕ МОЖЕ ЛИ ДА ТЕ ПОМОЛЯ ЗА НЕЩО...

-Какво?-попита Хината като се дръпно леко от хидан.

Хидан се по замисли и каза:

-Не не нищо обърках се извинявай...та щяхме ли да ходим някаде?

-еми. всъщност аз казах че не ми се излиза..но ако на теб ти се излиза няма проблеми..

Хидан каза:

-А да така беше и аз ся трябваше да измисля нещо...

Хидан се загледа в земята и се замисли.

Хината отиде и седна на дивана.

Хидан каза:

-Не мога да измисля нищо...като се замисли и каза:

-Ако искаш да те оставя да си почиваш?

-Не искам да оставам сама..-каза хината натъжена.

Хидан отиде седна до нея и каза:

-Добре спокойно няма да оставаш сама...

-благодаря.. -каза хината и леко се усмихна.

Хидан се усмихна и я целуна като каза:

-Докато съм до теб сама няма да останеш..

Момичето се усмихан и се изчерви.

Хидан каза:

-Защо почервиня?

-Нищо.. просто се радвам..-каза хината и гушна хидан.

Хидан също я гушна и каза:

-Пак миришеш на хубаво..

-още мириша на сметана а?

Хидан каза:

-Леко но и на още нещо ...

Като я цунка по вратлето..

Момичето се усмихна и попита:
-На какво?

Хидан каза:

-"На цветя."

Момичето се усмихна и попита:
-На какви цветя?

Хидан каза:

-Рози

Хината се усмихна и каза:
-А ти миришеш на зюмбюл...